Много често ще чуете или прочетете, колко вредни за организма са свободните радикали и как трябва да приемаме повече антиоксиданти за да се борим с тях. Но знаете ли какво са те?
В предишната статия писах за човешката клетка и кислорода, без който не можем. За съжаление кислородът всъщност е токсичен за биологичните молекули и клетки. Следователно, всички клетъчни процеси, включващи кислород използван в клетъчното дишане и изпомпването на твърде много кислород и/или твърде бързо създава и образува СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ. Кислородната токсичност възниква, когато реактивните кислородни видове преодолеят естествената антиоксидантна защитна система.

Свободните радикали и оксиданти обаче играят двойна роля както на токсични, така и на полезни съединения, тъй като те могат да бъдат вредни или полезни за организма. Клетките в нашето тяло непрекъснато произвеждат свободни радикали и реактивни кислородни видове (ROS) като част от метаболитните процеси. Те се произвеждат или от нормален клетъчен метаболизъм или от външни източници (замърсяване, цигарен дим, радиация, лекарства, алкохол, диета богата на захар, мазнини, бедна на хранителни вещества).

Свободните радикали са молекули или част от молекули, които имат един или повече несдвоени електрони във външната електронна обвивка, те са склонни да окисляват биологични молекули и всичкото това кислородно нападение върху клетките може да причини увреждане. Последицата от това увреждане е, че клетъчното дишане спира, което води до смъртта на клетката.

Когато тялото се претовари със свободни радикали и не може постепенно да бъде унищожено, тяхното натрупване в организма генерира явление, което се нарича  ОКСИДАТИВЕН СТРЕС. Този процес играе основна роля в развитието на хронични и дегенеративни заболявания като рак, автоимунни нарушения, стареене, всички видове възпалителни състояния, катаракта, ревматоиден артрит, сърдечно-съдови и невродегенеративни заболявания, както и състояния на мозъка и нервната система като болестта на Алцхаймер.

Оксидативният стрес е явление, причинено от дисбаланс между производството и натрупването на кислород реагиращи видове (ROS) в клетките и тъканите и способността на биологичната система да детоксикира тези реактивни продукти.

Човешкото тяло е уникална и сложна система, в която участват много процес, за това е важно да се отбележи, че ниски или умерени концентрации ROS и RNS са необходими за процеса на съзряване на клетъчните структури и могат да действат като оръжие за защитната система на гостоприемника.

Фагоцитите (неутрофили, макрофаги, моноцити) отделят свободни радикали, за да унищожат нахлуващите патогенни микроби като част от защитния механизъм на организма срещу болести.  И въпреки че сме склонни да описваме, че оксидативния стрес е  толкова вреден за човешкото тяло, вярно е също така, че той се използва като терапевтичен подход за лечение на клинични състояния като рак, с известна степен на клиничен успех.

Също така има теория, която е логична и твърдяща, че с напредването на възрастта и окислителното увреждане, което тялото е претърпяло през годините, взима своето и нивото на самия оксидативен стрес се повишава. Окислителните щети се увеличават в течение на живота и напредват особено бързо в напреднала възраст.

Спорт, свободни радикали и оксидативен стрес

Професионалния или пък любителския, но ежедневен спорт може да увеличи производството на свободни радикали и реактивни кислородни видове по различни начини. Видът и интензивността на тренировката могат да повлияят на производството на свободни радикали, което води до разлики в състоянието на оксидативен стрес между спортистите.

Докато ROS непрекъснато се произвеждат в малки количества в биологичните системи, тяхното присъствие се увеличава, когато са изложени както на фактори на околната среда, така и на физически. Физическата активност и упражнението са един такъв стрес за организма, защото при всяка ситуация, при която консумацията на кислород се увеличава, както по време на физически упражнения, това може да доведе до остро състояние на оксидативен стрес. Въпреки това, свободните радикали, образувани по време на физическа активност, регулират растежа на тъканите и стимулират производството на антиоксиданти, затова  и лекият оксидативен стрес също може да предпази тялото от инфекции и заболявания. Всичко това е плод на много проучвания, които показват, че средните нива на маркери на оксидативен стрес, както AOPP, така и MDA и общият антиоксидантен капацитет при професионални  спортисти, са увеличени в сравнение с препоръчаните стойности, предполагащи, че физическата активност води до повишена ROS последвано от повишен антиоксидантен капацитет с цел борба с оксидативния стрес. Или просто казано нивата на оксидативен стрес трябва да се следи и при професионални спортисти и активно спортуващи, а консумацията на антиоксиданти се препоръчва като част от тренировъчния режим, а това е най-лесно чрез приема на качествени хранителни добавки.

Какво може да направим за тялото си, за да се защити от неблагоприятните ефекти на свободните радикали и оксидативния стрес, да не се натрупват и да не е фатално това и може ли неутрализирането им да е профилактика за различни заболявания?
Отговорът, е че може и има какво да направим!

Ролята на тялото тук е да изгради голям защитен механизъм, използвайки антиоксидантни молекули, които са добри, срещу свободните радикали, които са лоши. Антиоксидантите идват от качествена, пълноценна и разнообразна храна, билки и растения и хранителни добавки!

Ако се храним неправилно, непълноценно тялото не може да произведе достатъчно антиоксиданти за задачата. Резултатът, ще е че свободните радикали ще опустошат протеините, мазнините и ДНК / РНК на тялото. Тялото също така премахва и възстановява някои повредени макромолекули, но често огромният обем свободни радикали може напълно да надвие системата за възстановяване.

Ако оксидативният стрес се повиши, когато антиоксидантните защитни сили са отслабени или ако нивата на свободните радикали се повишат, следва, че можем да намалим оксидативния стрес чрез засилване на антиоксидантната защита на организма. По този начин се намалява количеството свободни радикали, плаващи около кръвта и тъканите.

И така, как може да се направи това?
Отговора е прост и пак се стига до това, което консумираме, а именно оптимално клетъчно хранене!

Именно тук е и ползата от знанията по нутрициология и това, на което много се набляга при изучаването и, и това как храната въздейства на тялото. Как да се лекуваме, как да спрем болката и възпалителните процеси, как да изчистим тялото си и как не глада, а разумното хранене са в основата на здравето. Всяко нещо има причина и следователно решение, а чрез храната можем да направим много за себе си.

Има научни доказателства, които показват, че намаляването на оксидативния стрес е най-лесно чрез повишаване на естествените защитни сили на организма чрез оптимално клетъчно хранене, което  позволява на клетката да реши какво всъщност прави и от какво не се нуждае. Ако се обръща нужното внимание за оптимално осигуряването на хранителни вещества, тогава може да се гарантира, че няма да има хранителни дефицити, защото нивата на хранителните вещества автоматично ще бъдат коригирани в рамките на няколко месеца след възстановяване на оптималното хранене на клетките. А получаването на оптимално клетъчно хранене означава да дадете на човешкото тяло всички основни калории, аминокиселини, мастни киселини, минерали и витамини, които са от съществено значение за успешното хранене. За това и модерните диети, фитнес храненето, гладуването, веганство без нужните знания, гоненето на еталон за тяло и прекаляване с добавки за отслабване и други подобни, е изключително вредно и дори може да доведе до сериозни последствия и заболявания.

В следващата статия ще засегна по-подробно за това на какво трябва да наблягаме и какво да избягваме за да си осигурим оптимално здраве и да се справим със свободните радикали и оскидативния стрес, които са в излишък!

 

Автор:
Линда Робертович
www.HealthSport.Spirit.com

Използвани източници:
ncbi.nlm.nih.gov/,SNHS,online.hbs.edu/